Любовта не се протака

Любовта трябва да се бърза. Не трябва да се пази като бурканче с любим конфитюр, свряно в най-неподирения ъгъл на килера.

Любовта трябва да се случва.
На любовта й трябват добре развити бели дробове, с които да задушава несигурности. На нея й трябва да взима. Да дава. Да боли. Да радва. Да иска. Да не получава. Да пляскаш през ръцете налудничавостите, дето я спохождат в крехките часове на началото й.

Любовта трябва да се бърза. Не трябва да я баламосваш с празни приказки за бъдещо щастие, което ще се случи „ей сега, след малко“.
След малкото никога не идва, или ако случайно се обърка и се появи, то е толкова опърпано, че ти се ще да го пропъдиш без грам състрадание.
Любовта не трябва да се бави. Не трябва да я залъгваш с половинчат морков. Тя не е кон, който да погалиш милостиво по гривата и да похвалиш с гръмко, но мимолетно „Браво“, прескочил поредното паркур препятствие.

Любовта не се протака
Любовта не е ретро. Тя не търпи ретро(градни) хора.

Не толерира влюбени, които се подмоткват. Ако едно време влюбването е било забележително прям, но протяжен процес, в който мъж кани жена на среща, срещата минава добре и след около 5 години ухажване се женят, то днес това разкатаване на емоция е престъпно демоде.

Днешната любов не обича лаладжиите. Не харесва момчета и момичета, които говорят за нея безмерно, но не й позволяват да се случи. Които си я пазят за „после“. Тя не е рамстек, който избутваме в края на чинията, изяждайки първо възкиселата гарнитура, та да може да му се насладим по-късно с притъпили сензитивността си вкусови рецептори.

Днешната любов не харесва страхливи момчета и момичета, които пазят сърцата си по-самоотвержено от щастието на децата си. Които повиват малодушието си с пелената на заблудата, че ако не дадеш всичко от себе си, то ще се предпазиш от раняване.

Днешната любов не харесва празни маси, отрупани с прибори, непотърсени от никого. Не харесва претъпкани чинии с любими гозби, неизядени заради липсата на поръчителите им.

Днешната любов не харесва високомерностите на разбирачите, които дават акъл на другите как трябва да обичат, а те самите не припарват до нея.

Днешната любов не харесва рутината, в която е натъпкана. Не харесва кьошето, дето й е отредено. Не харесва заръката, че трябва да стои в ъгъла, докато й дойде времето. Защото на днешната любов й е писнало от висене на резервната скамейка, очакваща „по-добри“ дни за обичане. Защото на днешната любов й се ще да се случва.

Текстът е публикуван в mila.bg и в Мястото на Кексо.